Красива си, Любов

	Красива си, Любов музика: Пламен Велинов, текст: Мариета Ангелова, аранжимент: Пламен Велинов; покажи текст Колко пъти без дъх съм гледал как си слагаш грим, или как си обличаш рокля в моя цвят любим. Знам, че правиш това за мене, но едно запомни: Красива си, Любов, красива си без грим и със разрошени коси, във рокля и в каквото и да си, знай, красива си. Но най-красива си ми сутринта. Облечена в целувки цялата. Такава искам да се будиш с мен всеки Божи ден. Щастието така отива на лицето ти. Искам само да си щастлива и да грееш ти. И не питай огледалата. Виж се в мойте очи.
	Песен за българката музика: Йордан Колев, текст: Павел Славянски, аранжимент: Пламен Велинов; покажи текст Чуваш ли в бистрите ручеи бликнала, твоята песен звъни. Твоята песен пътува събудила крепостни кули, реки. Твоята песен и тъжа и весела, шарени черги тъче. И на овчарите гайдите грабнала халища луди плете. Чуваш ли, чуваш ли, твоята песен, шарени черги тъче. И по земята на старите българи буйни огньове кладе. С китки закичила пушки и сърпове живи огнища искри. Изгрева търси с крилата на майстори сенките вгражда в стени. Черните угари семето сее, есен пендари брои. Броди през нощите случени напеви, сутрин с юнаци дружи.
	Илюзия музика: Тончо Русев, текст: Петър Караангов, аранжимент: Пламен Велинов; покажи текст Изведнъж на брега на един сезон, на брега на моето лято. Ти застана на пустия, тих хоризонт, като птица от замина ято. Ти застана на пустия, тих хоризонт като птица от замина ято. Светлият блясък на твойта ръка, през нощта над душата ми мина, и потече през мен една бистра река от прозрачно и младо вино. И потече през мен една бистра река от прозрачно и младо вино. Презимувай при мен. В моя свят, в моя свят остани. Ще се срещнем две планети изгубени. Аз те гледам смутен. В мен звучи оня паметен стих: „Господи, колко си хубава!“ На брега на света, опустял и тих, седим две планети изгубени. И се рони брега на един наш сезон и се рони моето лято. И се рони брега на един наш сезон и се рони моето лято.
	Един за друг музика: Милен Македонски, текст: Мариета Ангелова, аранжимент: Пламен Велинов; покажи текст Твойте очи разказват нежно какво е любовта. Твойте очи ме гледат, сякаш съм всичко на света. Всичко за теб ще дам, да имам доверието ти. Всичко за мен завинаги ще си ти. Един за друг – от днес до края. Един за друг – от тук до Рая. Във радости, във трудности - до тебе – аз, до мене – ти! Един за друг – това сме ние. Едно сърце във двама бие. И винаги ще сме така: душа в душа, ръка в ръка. Устните ти опиват като мечтите ми за нас. Глътка от тях - и съм замаян и все по-твой съм аз. Точно така си ни представям, когато сме на сто: Пълни докрай с доверие и любов.
	Неочаквана сълза музика: Тончо Русев, текст: Георги Начев, аранжимент: Пламен Велинов; покажи текст Не останаха думи не казани. Не посрещната погледи няма. Между нас няма тайни запазени, Аз и ти сме едно, а не двама. С теб сме вятър горещ лудо истински! С теб сме две капки дъжд върху цвете. И от наще слова, като в приказка то отваря очи, за де свети. Колко малко ни трябва понякога с теб да можем да се обичаме. Кратка сълза неочаквано от очите без глас да наднича. Твоето близко дихание в най-студения сън да ме стопли. И да слушаме своето мълчание пълно с нашите думи за обич, за обич. Невъзможно е, невъзможно е да сме чужди взаимност познали. И съмнение щом ни тревожи този край ще превърнем в начало. Не останаха думи не казани. Не посрещната погледи няма. Между нас няма тайни запазени, Аз и ти сме едно, аз и ти сме едно, а не двама.
	Едно "Здравей" музика: Пламен Велинов, текст: Мариета Ангелова, аранжимент: Пламен Велинов; покажи текст Като сън… Като сън ми е как със една непозната красива жена разменихме си поглед за миг, или два. Помня как ми прошепна „Здравей“ със очи. Не отвърнах и тя продължи. Не разбра, че мълча от любов, от любов. От едно „Здравей“ напълно полудях. От едно „Здравей“ не знам на кой съм свят. Мила непозната, как се моля как да те видя пак, да те видя пак! От едно „Здравей“ напълно полудях. От едно „Здравей“ не знам на кой съм свят. Чувствам го в душата, чувствам го в кръвта: ти си любовта, ти си любовта! Може би, може би съм мечтател голям. Даже твоето име не знам. Но за мен ти се казваш Любов до живот. Може би, може би и със теб е така и ме търсиш сега из града. Може би до минута, до две ще съм с теб.
	Мамо музика: Пламен Велинов, текст: Мариета Ангелова, аранжимент: Пламен Велинов; покажи текст Първият ми детски спомен са ръцете ти. С толкова любов да милваш можеш само ти. Можеш със прегръдка да лекуваш мойте страхове. Ти си мама. Можеш всичко. Знам го от дете. Колкото и градове да има между нас, имаш тази дарба да усещаш как съм аз, по-добре от мен самия да ме разбереш, сила и да нямаш – сила пак да ми дадеш. За мене ти си ангел, мамо, със най-добрата и прощаваща душа! Не знам с това сърце голямо да даваш цял живот не ти ли дотежа? Бъди ми здрава, мила мамо! И още сто години с мен бъди! И знай, че искам само, мамо, спокойна и щастлива да си ти! Цели два живота няма да ми стигнат, знам, всичко, дето заслужаваш, мамо, да ти дам. Знам, че пак ще кажеш: „-Сине, дай го не на мен, а на своите деца предай го някой ден!“
	Любовта не спазва правила музика: Милен Македонски, текст: Костадин Филипов, аранжимент: Пламен Велинов; покажи текст Празник с теб е всеки ден, със усмивки озарен. Моето сърце за теб родено е да бъде в нежен плен. Дните ми огряваш ти с топъл лъч от изгреви. И да има друг живот, ще искам с теб да бъдем пак едно. Любовта не спазва правила, тя е нежност, дом и красота. Всеки миг по-силно те обичам аз ти за мен си сбъдната мечта! Дъжд от падащи звезди, дива страст във нас гори. В слънчев и във мрачен ден, признавам аз, че всичко си за мен! Само теб жадувам аз! И копнея в този час да споделям любовта най-нежната, най-истинска в света!
	Ти ли си? музика: Светослав Лобошки, текст: Дешка Петрова, аранжимент: Светослав Лобошки; покажи текст Ти ли си моята песен на сън долетяла, да сгрее самотното мъжко, мъжко сърце. Питам се в тъмното сълзите как си видяла, как ме намери, при мене дойде? Ти ли си моята песен от обич родена. Любов да дарява с горещи, с горещи слова. Да дири и стигне душата за мен отредена, и в бяла премяна да дойде сама. Чуваш ли моята песен, моята песен - бяла магия за обич сияйна. Благословия от свода небесен - нека сме влюбени с теб, с тебе безкрайно. Търся те моя любима – на сън и на яве. Моя единствена обич, обич една. Чуваш ли моята песен за тебе създадена? Моля се чуй ме, поискай, ела…! Чуваш ли моята песен, моята песен - моята мъжка сила потайна. Извор на обич от Рая пренесен - нека сме влюбени с теб, с тебе безкрайно…!
	Сутрин рано, вечер късно музика: Стефан Диомов, текст: Иван Ненков, аранжимент: Пламен Велинов; покажи текст Сутрин рано, сутрин рано птица ме събужда с твоя глас. И в росата сутрин рано твойте плахи стъпки търся аз, търся аз... Сутрин рано, сутрин рано стига ми усмивката една. Искам само, искам само ти да си до мен, а не в съня, не в съня. Колко малко ни е нужно и напук на всяка суета - да замръкнем със надежда и посрещнем будни утринта... Вечер късно, вечер късно търся те сред толкова звезди - в бяла дреха и на пръсти с мене да танцуваш само ти, само ти. Вечер късно, вечер късно стига ми прегръдката една. И възкръсвам, и възкръсвам в твоите ръце, а не в съня, не в съня...
	Благодаря Ви музика: Светослав Лобошки, текст: Мариета Ангелова, аранжимент: Светослав Лобошки; покажи текст Усмивката ми е наследство от моето щастливо детство, от цялата любов в дома ни - любов, неизразима с думи. И мойта смелост е наследство от хубавото ми семейство. И всяка трудност ще преборя, щом имам тяхната опора. Благодаря ви, мили мои! Благодаря, че винаги сте с мен! Благодаря на Бога всеки ден с какво семейство съм благословен. Със вас съм силен, мили мои! Със любовта ви – безусловна. И бих направил всичко на света за най-добрите майка и баща! По своя път сега препускам, но всеки ден по-силно искам очите ви да пълня с радост, сърцата ви да пълня с гордост. Не се съмнявам – ще успея! Но истински ще се гордея да бъда някой ден опора на вас – най-скъпите ми хора.
	Мечтатели музика: Милен Македонски, текст: Костадин Филипов, аранжимент: Пламен Велинов; покажи текст Всеки топъл ден е мечтание щом звучи във мен песента. и да пея със вас е желание на крилете на радостта. И препускат рими в душата ми - озарен сцена в нощта. Обичта към вас е съдбата ми - ще я пазя с клетва една. Всеки миг от спомени паметни все със мен в живота вървят. И аплаузи силни и пламенни след концерта в мен пак горят. Нека бъдем в сърцата мечтатели! Любовта да е наша звезда! Да останем най-верни приятели, със добро да изпълним света! И ще нося завинаги в себе си сто усмивки от срещите с вас. Нека пазим красивите залези, за да има следа и след нас! Всяка среща носи надеждата - епизод от приказен сън. Към небето тя ме повежда - в тази нощ със радостен звън. Нека бъдем в сърцата мечтатели, за да има следа и след нас!