ЙОРДАН МАРКОВ: Аз съм единственият млад изпълнител, който продължава традициите на българската, популярна, шлагерна мелодия, твърди певецът
- Дълъг ли е пътят от Силистра до националните сцени?
- Родом от град Силистра – един малък, далечен, но много красив град. Моята кариера е започна от детска вокална група и то с фалстарт, като всъщност първия път просто не излязох на сцената. Няколко пъти обявиха моето име, но аз бях много малък, само на 5 години, притесних се и не излязох, но след този случай вече не мога да сляза от сцената. През годините на моето израстване, житейско и професионално съм участвал на редица големи международни конкурси, както у нас, така и в чужбина. Носител съм на най-големите отличия на онези конкурси, на които съм участвал в България, Казахстан, Русия, Молдова, Украйна, Беларус, Латвия, Македония и други.
- Първият ви албум „Живот на кръстопът“ вече е факт. Трудно ли беше издаването му?
- Да, костваше ми много години труд, доказване, учение, пренебрежение, обиди, но важното е, че е факт. Лесно няма никъде. Всяко едно нещо в живота трябва да го изстрадаш, да се пребориш за него, иначе просто няма смисъл. Винаги съм твърдял, че всичко в живота идва и се случва точно, когато му дойде времето! Нито по-рано, нито по-късно. И случайни неща няма.
- Много известни творци участват в албума ви. Как ги „навихте“ да пишат за вас?
- Те сами ме избраха! Аз за пореден път ще кажа, че съм просто един щастлив човек. Не само, защото до мен са моето семейство, приятели, но в годините на моето развитие имах и имам възможността да работя с най-големите професионалисти в този естрадно-шлагерен стил – композитори, поети и аранжори. Колоси като Тончо Русев, Евтим Евтимов, Ваньо Вълчев, Стефан Димитров, Богдана Карадочева, Пламен Велинов, Светослав Лобошки, Александър Петров, Мариета Ангелова, Иван Тенев, Валентин Пензов, от младите Мартин Антонов и други. Част от песните имаха и своето представяне на легендарните конкурси в България като „Бургас и морето“ „Пирин фолк“, „Златен Кестен“, „София пее“ „Пролетният радио конкурс“ на БНР и други. Три години подред съм носител на една от най-големите награди за един артист изпълнител, а имено „Награда на публиката“ от фестивала „Пирин фолк“ в Сандански. Така започнаха да се подреждат нещата и да се запълва албума.
- Млад човек, а вече на кръстопът. Коя посока избирате?
- Винаги и само напред! Хората са казали „Не питай старило, питай патило“, така и аз, вървейки по моя път, борейки се с културното състояние в България в момента, е изключително трудно и винаги има много обиди. Виждате каква музика и стилове се толерират в момента в България и по медиите и за пореден път ще кажа, че аз съм единствения млад изпълнител, който продължава традициите на българската популярна, шлагерна мелодия, с поетичните стихове, в които всеки един може да открие себе си. Но и сам войнът е войн. Аз съм твърде млад и вярвам, че колелото се върти и отново ще дойдат едни добри мигове за българската стойностна музика и култура.
- Наричат ви „новия Веселин Маринов“. Това ядосва ли ви, или ви радва? А той казвал ли ви е какво мисли по въпроса?
- Това се създаде от медиите, за да има някакъв скандал, интрига и да е интересно. Работим с едни и същи автори, които не могат да избягат от себе си, защото имат свой почерк. Ни най-малко може да ме ядосва. Дори точно обратното, може само да ме радва това, че ме сравняват с един от най-успелите изпълнители, който и до ден днешен обикаля цяла България всяка година със своите песни и концерт. Не знам той какво мисли. Не сме коментирали.
- Изнасяте концерти с „Тоника Домини“ (Ева Найденова, Вили и Краси Гюлмезови). Как се срещнахте и се харесахте? На какво се учите от опитните артисти?
- Да, тази година пътуваме из страната заедно с тези огромни професионалисти на едно голямо турне „Любов и приятелство“. Миналата година се засякохме на няколко общински мероприятия в различни градове на България и усетихме как моята музика и тяхната се преплита много добре и публиката реагира много добре, така и дойде идеята от моя страна да сме заедно – предложих, а те се съгласиха с радост. Реализирахме вече около 20 концерта в страната и продължаваме. Уча се на този огромен професионализъм, който носят в себе си, точност, коректност, много разкази от миналото. Имаме едни и същи ценности, морал, традиции, принципи, за това си и паснахме и нещата се получават с лекота. Ние пътуваме с много голям технически екип, балет.
- През юни с „Тоника Домини“ имахте концерт „Любов и приятелство“ в Пловдив. Защо го нарекохте така?
- Да, и не само в Пловдив и в много други български градове, реализирахме вече около 20 концерта сега предстоят и концертите на 3 ОКТОМВРИ от 19:00 часа в „Дом на Културата“ в град Сандански, на 4 ОКТОМВРИ от 19:00 часа в НЧ „Братя Миладинови“ град Петрич и други.
Хората имат потребност от тази музика, залите са пълни.
Озаглавихме го „Любов и приятелство“, защото освен здравето, следващите най-важни неща в живота за нас са любовта и приятелството, за това се пее и в нашите песни.
- Имате ли песен, за която можете да кажете, че е ваша визитна картичка?
- Да, имам такава! Тя се казва „Шапка ти свалям, любов“. Това е първата песен, която направихме заедно с най-големия тандем на България по музика на Тончо Русев, стихове на Евтим Евтимов и по аранжимент на Пламен Велинов. С тази песен се явихме на 20-то юбилейно издание на фестивала „Пирин фолк“ в град Сандански през 2012 година и спечелихме награда на публиката и на телевизионните зрители. Така съм усетил по моите участия, концерти и в разговори с публиката и хората след концертите, че тази песен най-много се откроява от всички останали и е като моя визитна картичка.
- Изглеждате твърде благоприлично на фона на раздърпаните ви колеги рапъри. Има ли място в днешно време за мелодичните шлагерни песни?
- Винаги съм твърдял, че за всяка музика си има слушатели и нямам против нито един стил или изпълнител. Лошото е, че младите хора и децата попиват това поведение и го приемат за правилно, защото музиката и изкуството като цяло възпитават. Пак казвам, че вярвам, че ще колелото ще се завърти и ще дойдат добри мигове отново. Определено има и място за мелодичната, шлагерна мелодия, щом продължаваме с концертите, участията. Залите се пълнят. Хората си спомнят за тази, музика със сълзи на очи, защото са израснали с нея, женили са се, празнували са рождени дни, юбилеи и какво ли още не. Дори и в днешно време не минава празник или една обикновена петък или събота вечер, в който и да е край на България, в което и да е било заведение без песни като „Телефонна любов“ „Обещай ми любов“ „Топъл дъжд“ „Ах, морето...“ „Здравей, как си приятелю“ и още безброй други. Мога да изброявам до безкрай. Това е също показател, че хората имат потребност.
- Бихте ли участвали в музикален или друг телевизионен реалити формат?
- ТВЪРДО, НЕ! За мен тези формати, които не спират да вървят тук от 10 години са изключително вредни. Поне в България те не се провеждат, за да помогнат на младите изпълнители, а за печелене на пари. Внушават на изпълнителите и участниците една фалшива реалност, която приключва и със завършването на формата. Както са изгрели, така са и залезли, със същата скорост. Но в крайна сметка, всеки сам избира пътят, по който да върви и никой никого на сила не кара. Докато има риба ще има и рибари.
- Какво мислите за славата за един ден?
- Не ме вълнува, далеч съм от нея. Човек НИКОГА не трябва да забравя от къде е тръгнал, кой му е помогнал, и че живота е един кръговрат и днес може да си горе, но утре е много възможно да си долу.
- Пеете само на български, отказали сте да учите в Московската консерватория и сте завършили българската. Не ви ли изкушават и изяви в чужбина?
- Имах възможността да замина, но аз отказах, защото искам да съм си в България и да изпълнявам българска музика, в която всеки един може да се открие. Било то в една бърза весела любовна песен, песен за приятелството или песен за някоя раздяла любовна или житейска. Кандидатствах в НМА „Проф. Панчо Владигеров“ град София – приеха ме на 4 място по успех и миналата година завърших магистърската си степен в класа на Проф. Д-р Стефка Оникян.
Изяви в чужбина имам, но те са единични такива. В средата на август месец участвах в един музикален проект „С песните на Раймонд Паулс“. Един от най-големите композитори на бившите съветски републики, човек писал за Алла Пугачова, Филип Киркоров, Лайма Вайкуле, Николай Басков, Валерий Льонтиев и много други. Песни по негова музика са „Милион альй хрос“, „Листя желтийе“ и други. Реализираха се два концерта в Рига, Латвия, с оркестъра на Латвийското национално радио. Беше чудесно, заредих се с толкова голям професионализъм от всичко, защото там културата е на изключително високо ниво и срещу тях да тичаме не можем да ги настигнем.
- Пеете от дете, отдаден сте на музиката. А любовта има ли място в живота ви?
- Има, разбира се! В моят живот, поне досега всички щастливи влакове, които минаха до тук, все бяха транзитни. Но аз не съм спрял да вярвам и да се надявам, че ще дойде ден, в който ще намеря моето момиче. Онова, което ще заслужава цялата ми любов и цялата ми обич, и с което аз ще съм щастлив, когато тя се събужда до мен всяка сутрин. А до тогава имам любовта на публиката.
В една песен се пее: „Тя, тя любовта за мен е всичко! Тя, тя любовта е в песента! Аз знам, че тя е моя звезден миг, миг от вечността...“
- От кого получавате най-голяма подкрепа в житейския си избор?
- От моето семейство, моите родители, приятели, авторите, екипа, с който работя и реакцията на публиката. Когато си искрен, когато пееш и правиш всичко от душа и сърце публиката го вижда и ти се отблагодарява и те насочва. Това е един от най-точните барометри.
- Ако намерите свободно време, как го запълвате. Да ви напомня, че се запознахме на една писта за картинг...
- Свободно време вече все по-рядко и по-рядко намирам...
Аз, чрез моята фирма съм продуцент и организатор на всички тези концерти, турнета, песни, албуми клипове и т.н., което изисква страшно много време, пътуване и жертви. Не се оплаквам – ни най-малко! Смея да твърдя, че това са моите осъществени детски мечти. Слава Богу, ОБОЖАВАМ да пътувам и имам възможност да го съчетавам с професионалните си ангажименти. Тогава бях отделил много малко време преди мое поредно пътуване за среща с един приятел, а то ето, че както твърдя няма нищо случайно и се запознахме и се получи едно чудесно интервю!
Като за финал, искам да кажа на младите хора, да се борят, да следват мечтите си и онова, което ги прави щастливи! Да не се отказват, въпреки трудностите, които са безброй по пътя. Няма как без тях. Иначе няма да интересно и сладко, когато се обърнеш назад и видиш благодарността в очите на хората, че си направил техния обикновен ден един празник. Това, че си им вдъхнал кураж, амбицирал си ги, вдъхновил си ги за нови идеи. Просто трябва да се изпита...
- Родом от град Силистра – един малък, далечен, но много красив град. Моята кариера е започна от детска вокална група и то с фалстарт, като всъщност първия път просто не излязох на сцената. Няколко пъти обявиха моето име, но аз бях много малък, само на 5 години, притесних се и не излязох, но след този случай вече не мога да сляза от сцената. През годините на моето израстване, житейско и професионално съм участвал на редица големи международни конкурси, както у нас, така и в чужбина. Носител съм на най-големите отличия на онези конкурси, на които съм участвал в България, Казахстан, Русия, Молдова, Украйна, Беларус, Латвия, Македония и други.
- Първият ви албум „Живот на кръстопът“ вече е факт. Трудно ли беше издаването му?
- Да, костваше ми много години труд, доказване, учение, пренебрежение, обиди, но важното е, че е факт. Лесно няма никъде. Всяко едно нещо в живота трябва да го изстрадаш, да се пребориш за него, иначе просто няма смисъл. Винаги съм твърдял, че всичко в живота идва и се случва точно, когато му дойде времето! Нито по-рано, нито по-късно. И случайни неща няма.
- Много известни творци участват в албума ви. Как ги „навихте“ да пишат за вас?
- Те сами ме избраха! Аз за пореден път ще кажа, че съм просто един щастлив човек. Не само, защото до мен са моето семейство, приятели, но в годините на моето развитие имах и имам възможността да работя с най-големите професионалисти в този естрадно-шлагерен стил – композитори, поети и аранжори. Колоси като Тончо Русев, Евтим Евтимов, Ваньо Вълчев, Стефан Димитров, Богдана Карадочева, Пламен Велинов, Светослав Лобошки, Александър Петров, Мариета Ангелова, Иван Тенев, Валентин Пензов, от младите Мартин Антонов и други. Част от песните имаха и своето представяне на легендарните конкурси в България като „Бургас и морето“ „Пирин фолк“, „Златен Кестен“, „София пее“ „Пролетният радио конкурс“ на БНР и други. Три години подред съм носител на една от най-големите награди за един артист изпълнител, а имено „Награда на публиката“ от фестивала „Пирин фолк“ в Сандански. Така започнаха да се подреждат нещата и да се запълва албума.
- Млад човек, а вече на кръстопът. Коя посока избирате?
- Винаги и само напред! Хората са казали „Не питай старило, питай патило“, така и аз, вървейки по моя път, борейки се с културното състояние в България в момента, е изключително трудно и винаги има много обиди. Виждате каква музика и стилове се толерират в момента в България и по медиите и за пореден път ще кажа, че аз съм единствения млад изпълнител, който продължава традициите на българската популярна, шлагерна мелодия, с поетичните стихове, в които всеки един може да открие себе си. Но и сам войнът е войн. Аз съм твърде млад и вярвам, че колелото се върти и отново ще дойдат едни добри мигове за българската стойностна музика и култура.
- Наричат ви „новия Веселин Маринов“. Това ядосва ли ви, или ви радва? А той казвал ли ви е какво мисли по въпроса?
- Това се създаде от медиите, за да има някакъв скандал, интрига и да е интересно. Работим с едни и същи автори, които не могат да избягат от себе си, защото имат свой почерк. Ни най-малко може да ме ядосва. Дори точно обратното, може само да ме радва това, че ме сравняват с един от най-успелите изпълнители, който и до ден днешен обикаля цяла България всяка година със своите песни и концерт. Не знам той какво мисли. Не сме коментирали.
- Изнасяте концерти с „Тоника Домини“ (Ева Найденова, Вили и Краси Гюлмезови). Как се срещнахте и се харесахте? На какво се учите от опитните артисти?
- Да, тази година пътуваме из страната заедно с тези огромни професионалисти на едно голямо турне „Любов и приятелство“. Миналата година се засякохме на няколко общински мероприятия в различни градове на България и усетихме как моята музика и тяхната се преплита много добре и публиката реагира много добре, така и дойде идеята от моя страна да сме заедно – предложих, а те се съгласиха с радост. Реализирахме вече около 20 концерта в страната и продължаваме. Уча се на този огромен професионализъм, който носят в себе си, точност, коректност, много разкази от миналото. Имаме едни и същи ценности, морал, традиции, принципи, за това си и паснахме и нещата се получават с лекота. Ние пътуваме с много голям технически екип, балет.
- През юни с „Тоника Домини“ имахте концерт „Любов и приятелство“ в Пловдив. Защо го нарекохте така?
- Да, и не само в Пловдив и в много други български градове, реализирахме вече около 20 концерта сега предстоят и концертите на 3 ОКТОМВРИ от 19:00 часа в „Дом на Културата“ в град Сандански, на 4 ОКТОМВРИ от 19:00 часа в НЧ „Братя Миладинови“ град Петрич и други.
Хората имат потребност от тази музика, залите са пълни.
Озаглавихме го „Любов и приятелство“, защото освен здравето, следващите най-важни неща в живота за нас са любовта и приятелството, за това се пее и в нашите песни.
- Имате ли песен, за която можете да кажете, че е ваша визитна картичка?
- Да, имам такава! Тя се казва „Шапка ти свалям, любов“. Това е първата песен, която направихме заедно с най-големия тандем на България по музика на Тончо Русев, стихове на Евтим Евтимов и по аранжимент на Пламен Велинов. С тази песен се явихме на 20-то юбилейно издание на фестивала „Пирин фолк“ в град Сандански през 2012 година и спечелихме награда на публиката и на телевизионните зрители. Така съм усетил по моите участия, концерти и в разговори с публиката и хората след концертите, че тази песен най-много се откроява от всички останали и е като моя визитна картичка.
- Изглеждате твърде благоприлично на фона на раздърпаните ви колеги рапъри. Има ли място в днешно време за мелодичните шлагерни песни?
- Винаги съм твърдял, че за всяка музика си има слушатели и нямам против нито един стил или изпълнител. Лошото е, че младите хора и децата попиват това поведение и го приемат за правилно, защото музиката и изкуството като цяло възпитават. Пак казвам, че вярвам, че ще колелото ще се завърти и ще дойдат добри мигове отново. Определено има и място за мелодичната, шлагерна мелодия, щом продължаваме с концертите, участията. Залите се пълнят. Хората си спомнят за тази, музика със сълзи на очи, защото са израснали с нея, женили са се, празнували са рождени дни, юбилеи и какво ли още не. Дори и в днешно време не минава празник или една обикновена петък или събота вечер, в който и да е край на България, в което и да е било заведение без песни като „Телефонна любов“ „Обещай ми любов“ „Топъл дъжд“ „Ах, морето...“ „Здравей, как си приятелю“ и още безброй други. Мога да изброявам до безкрай. Това е също показател, че хората имат потребност.
- Бихте ли участвали в музикален или друг телевизионен реалити формат?
- ТВЪРДО, НЕ! За мен тези формати, които не спират да вървят тук от 10 години са изключително вредни. Поне в България те не се провеждат, за да помогнат на младите изпълнители, а за печелене на пари. Внушават на изпълнителите и участниците една фалшива реалност, която приключва и със завършването на формата. Както са изгрели, така са и залезли, със същата скорост. Но в крайна сметка, всеки сам избира пътят, по който да върви и никой никого на сила не кара. Докато има риба ще има и рибари.
- Какво мислите за славата за един ден?
- Не ме вълнува, далеч съм от нея. Човек НИКОГА не трябва да забравя от къде е тръгнал, кой му е помогнал, и че живота е един кръговрат и днес може да си горе, но утре е много възможно да си долу.
- Пеете само на български, отказали сте да учите в Московската консерватория и сте завършили българската. Не ви ли изкушават и изяви в чужбина?
- Имах възможността да замина, но аз отказах, защото искам да съм си в България и да изпълнявам българска музика, в която всеки един може да се открие. Било то в една бърза весела любовна песен, песен за приятелството или песен за някоя раздяла любовна или житейска. Кандидатствах в НМА „Проф. Панчо Владигеров“ град София – приеха ме на 4 място по успех и миналата година завърших магистърската си степен в класа на Проф. Д-р Стефка Оникян.
Изяви в чужбина имам, но те са единични такива. В средата на август месец участвах в един музикален проект „С песните на Раймонд Паулс“. Един от най-големите композитори на бившите съветски републики, човек писал за Алла Пугачова, Филип Киркоров, Лайма Вайкуле, Николай Басков, Валерий Льонтиев и много други. Песни по негова музика са „Милион альй хрос“, „Листя желтийе“ и други. Реализираха се два концерта в Рига, Латвия, с оркестъра на Латвийското национално радио. Беше чудесно, заредих се с толкова голям професионализъм от всичко, защото там културата е на изключително високо ниво и срещу тях да тичаме не можем да ги настигнем.
- Пеете от дете, отдаден сте на музиката. А любовта има ли място в живота ви?
- Има, разбира се! В моят живот, поне досега всички щастливи влакове, които минаха до тук, все бяха транзитни. Но аз не съм спрял да вярвам и да се надявам, че ще дойде ден, в който ще намеря моето момиче. Онова, което ще заслужава цялата ми любов и цялата ми обич, и с което аз ще съм щастлив, когато тя се събужда до мен всяка сутрин. А до тогава имам любовта на публиката.
В една песен се пее: „Тя, тя любовта за мен е всичко! Тя, тя любовта е в песента! Аз знам, че тя е моя звезден миг, миг от вечността...“
- От кого получавате най-голяма подкрепа в житейския си избор?
- От моето семейство, моите родители, приятели, авторите, екипа, с който работя и реакцията на публиката. Когато си искрен, когато пееш и правиш всичко от душа и сърце публиката го вижда и ти се отблагодарява и те насочва. Това е един от най-точните барометри.
- Ако намерите свободно време, как го запълвате. Да ви напомня, че се запознахме на една писта за картинг...
- Свободно време вече все по-рядко и по-рядко намирам...
Аз, чрез моята фирма съм продуцент и организатор на всички тези концерти, турнета, песни, албуми клипове и т.н., което изисква страшно много време, пътуване и жертви. Не се оплаквам – ни най-малко! Смея да твърдя, че това са моите осъществени детски мечти. Слава Богу, ОБОЖАВАМ да пътувам и имам възможност да го съчетавам с професионалните си ангажименти. Тогава бях отделил много малко време преди мое поредно пътуване за среща с един приятел, а то ето, че както твърдя няма нищо случайно и се запознахме и се получи едно чудесно интервю!
Като за финал, искам да кажа на младите хора, да се борят, да следват мечтите си и онова, което ги прави щастливи! Да не се отказват, въпреки трудностите, които са безброй по пътя. Няма как без тях. Иначе няма да интересно и сладко, когато се обърнеш назад и видиш благодарността в очите на хората, че си направил техния обикновен ден един празник. Това, че си им вдъхнал кураж, амбицирал си ги, вдъхновил си ги за нови идеи. Просто трябва да се изпита...
25 Септември 2018 година
Интервю на Славяна Манолова за в. „Жълт Труд“
Интервю на Славяна Манолова за в. „Жълт Труд“
