Певецът Йордан Марков: Качествената музика лесно се прави, но трудно се представя

Само допреди 10 години Йордан Марков беше почти непознат за българската публика. Днес обаче по всичко личи, че младият изпълнител има сериозно бъдеще на родната сцена, а защо не и извън нея. Неговите концерти в страната грабват с искреност, чувственост и силни емоции. В тях липсва пошлостта, която сме свикнали да виждаме навсякъде. А и Йордан Марков владее публиката със сценичното си поведение, той през цялото време контактува с почитателите и разрушава бариерите между изпълнител и зрител. Това ще се случи и на 27 юни, когато Марков ще изнесе поредния си концерт във Велико Търново. „Да пеем заедно“ обещава едно незабравимо преживяване за любителите на популярната българска песен. А на сцената от 20.00 часа в Летния театър ще се качат още Драго Драганов, Стефан Диомов и групата „5-те сезона“. Йордан Марков говори откровено за музиката и живота пред екипа на в. „Кореспондент“.

- Как се чувствате в старата българска столица?
- Прекрасно! Аз поне веднъж в седмицата минавам през Велико Търново, така ми се случват ангажиментите. Много приятели имам тук, много колеги, с които работим и се виждаме. Работим върху проекти. Прекрасно, как да се чувствам в старата българска столица?

- Предстои и концерт във Велико Търново, какво очаквате?
- За трета поредна година имам възможността да пътувам в страната с моя екип, с различните концерти и спектакли, които изнасяме, защото всяка година те са тематични и различни от предходната. Това, което ги събира, е любовта към мелодичната, хубавата, стойностна българска музика. Това е общото между тях. Тази година пътуваме на едно ново турне, нов спектакъл, който се казва „Да пеем заедно“. В който участваме аз, Драго Драганов(по-познат на аудиторията като Драго Чая), гениалният композитор Стефан Диомов и неговата група „5-те сезона“- млади момчета и момичета, които също като мен, продължават тази традиция на популярната българска песен. Отново с момичетата от балет „Дежавю“, с голяма аудио-визуална техника, която да допринесе за емоционалното предаване на песните. Момичетата са подготвили нова хореография, имат нови костюми. Хората, които са посещавали моите концерти през годините, знаят, че залагам много на това шоуто. Тази година пътувам с нова видеостена. Визуализациите са направени специално за песните от концерта.

- Как се организира подобно мероприятие?
- Искам да благодаря на целия екип. Една такава организация е изключително трудна и отговорна. Искам да благодаря и на съорганизаторите по места, както и на хората, които подкрепят чисто финансово концертите. Защото без тази помощ няма как да се случат нещата. Всичко е много трудно откъм финансова гледна точка. Ние пътуваме 30 души екип. Седем коли, един голям камион с техника, отделно още един бус, който превозва само видеостената. Само осем човека строят сцената повече от половин ден. Нещо изключително голямо, да не казвам никой, но може би само Лили Иванова и Веско Маринов го правят днешно време в България. Ние сме млади хора, които разчитаме на това. Лично аз смятам, че така е редно и така трябва да бъде, защото си е цяла наука и се изучават хора в университети по света. Това какви цветове ще се пуснат на тези прожектори, на видеостената, за да могат да въздействат на сетивата, на зрението на самия зрител. Да допринесат за по-доброто възприемане на мелодичността на песента. Много са факторите, наистина е цяла наука, хората го пренебрегват и повечето изпълнители пътуват с две тонколонки. Слагат ги на големите летни театри, нищо не се чува, кънти, но както и да е, не желая да го коментирам.

- Трудно ли се прави качествена музика днес в България?
- Качествената музика не се прави трудно, но трудно се представя, защото хората свикнаха да гледат халтури и да посещават халтури. А стойностните проекти и постановки се пренебрегнаха. Аз не говоря само за концерти, говоря като цяло за културата, за постановки и за други колеги, и за млади изпълнители, които се борят и са сами в този артистичен бизнес. Такива станаха времената, че е срамно да изповядваш тази българска музика, тази мелодична естрадна музика. Някак си се опитаха през годините да се забрани или да се забута в най-тъмните ъгли на българската култура. Но тя отстоява. И това е изключително показателно, въпреки всички трудности тя успява да намери път в сърцата на хората, защото тя присъства във всеки един дом, във всеки един празник, във всяко едно ежедневие на обикновения българин. Това че салоните и летните театри продължават да се пълнят, в малките градове и населени места също, както и концертните зали в столицата. Всяка божа вечер има поне по пет мероприятия - театри, концерти, спектакли и какво ли още не. Това е достатъчно показателно за мен, че тя не може да бъде унищожена тази музика. Колкото и да ни облъчват с тази англоезична музика, която е уж модерна и от 10 години ни заливат.

- Казахте, че българската музика е ежедневие във всеки дом, така ли е наистина?
- Ние пътуваме във всяка част на страната. Постоянно сме гости на градове, общини и села, юбилеи, сватби, рождени дни, кръщенета и какво ли още не. Всякакви мероприятия. Българският народ е изключително много свързан с българската музика. И си я търси. Нещото, което ми прави силно впечатление, пътувайки из страната е, че все повече млади хора започват да се обръщат към музиката и културата, да посещават все повече театри и културни мероприятия в големите салони. Пък дори и в малките читалища, и в театрите. В големите градове и населени места са предимно млади хора, защото са отишли да търсят по-добро препитание, да търсят работа, реализация. А в по-малките населени места населението е застаряващо. Но в по-големите градове наистина много млади хора посещават тези концерти, което е много хубаво, защото аз вярвам, че колелото на живота се върти. Ще дойдат отново онези хубави мигове за българската култура като цяло, не само за музиката.

- Обижда ли Ви или Ви ласкае честото сравнение с Веселин Маринов?
- Няма как да се обиждам, след като ме сравняват с един доказал се човек. Защото въпреки всичко той се е доказал с професионализма си. Има 40 години на сцената, 30 албума зад гърба си и безкрайно много концерти. Ето, аз съм главен организатор на моите концерти и последните дни имам навъртени около 5-6 хиляди километра. Всеки божи ден пътувам. Вчера бяхме в Пловдив, днес съм в Търново, веднага пътувам за Албена, после се връщам към Пловдив, пак в Търново. В Павликени ще съм жури на конкурса „Нека да е лято“. Постоянно съм на път, това е изключително напрежение. Това е изключителна организация. Това да организираш едно такова нещо е голям героизъм. А Веселин Маринов го прави вече 40 години. И щом ме сравняват с него, това не може да ме обижда. Нормално е, ние работим с един и същ екип от хора. Те носят своята мелодичност, своя характер в песните си. Например Стефан Диомов, дали ще пише песен за Ваня Костова, за Тони Димитрова - те си имат една звучност, една мелодичност. Той си има един почерк, от който не може да избяга. Може би затова ни сравняват. Много хора казват, че си приличаме гласово, което изобщо не е така. Моят глас е баритон, аз имам низини и обертонове много хубави. А неговия е висок, той е тенор и така нататък. Това се създаде от медиите, за да е интересно, за да има някакъв скандал. Да има нещо сензационно, какви ли не заглавия са излизали. Аз съм си аз, вървя си по моя път, благодарение на труда си. Защото всичко в нашия бизнес е 99 процента труд и 1 процент талант. Аз съм тръгнал от малкия град Силистра от младежките фестивали за млади изпълнители на популярна песен. Минал съм през международните конкурси в чужбина, където имах възможността да ме поканят да продължа образованието си в Московската държавна консерватория.

- Защо отказахте?
- Поканата ми беше лично от ректора на Консерваторията. Отказах, защото никога не съм искал да напускам нашата страна. Моите родители, моето семейство е тук. Нямам близки и роднини, които да са в чужбина. Това никога не ми е било като някаква мечта или като фикс идея. Точно обратното, винаги ми е било мечта да бъда в България, да пътувам из страната, да имам мой екип, мой балет, с който да представям тези хубави български песни. И онези нови български песни. Защото на първи април излезе моят втори самостоятелен албум с 12 песни. Аз съм един от малкото млади изпълнители, които имаха шанса да се докоснат до големите колоси в българската естрада: Тончо Русев, Евтим Евтимов, Ваньо Вълчев, Богдана Карадочева, Светослав Лобошки, Валентин Пензов и много други.

- Коя е любимата Ви песен?
- Не мога да кажа, много са. Аз слушам мелодична музика. Слушам и много руска музика. Имах възможността да посещавам повечето от бившите съветски републики. Възхищавам им се. Ние забравихме тези ценности, ние ги пренебрегваме ежедневно. Скоро бях на една сватба, имаше няколко човека, които бяха със сиви анцузи и по тениски. Няма го уважението, няма го този етикет, няма го морала. Няма я емоцията в хората, че са отишли на този празник, да се усмихнат, да се забавляват. Точно напротив, стояха цяла вечер по масите и толкова гладни хора не бях виждал през живота си. Хем толкова много години съм посещавал различни мероприятия. Селски събори, предизборни кампании, но такова нещо никога не е било. Просто пуснете руската телевизия. Забележете публиката как е облечена. С костюми, с ризи, дамите как са облечени с рокли. Вижте живота в очите на хората, в изражението им, не знам защо така се случиха нещата в България. Тук все още има хора, които много живо се интересуват от култура, но младите хора не се възпитават с това. Те дори изобщо не се възпитават, оставени са от своите родители, които са забързани в ежедневието. В този материален свят, да работят повече, да изкарат повече средства и да отидат някъде на почивка, за да могат да се снимат, да се публикуват в тези социални профили, в които явно всичко се случва. Хората живеят там. В днешно време във всяка песен се пее за Фейсбук, за Инстаграм. Нещо, което е супер мимолетно и много бързо минава. Всяка секунда някой поства нещо. За песните, всички песни са ми любими, аз съм закърмен с тази българска музика на тези големи изпълнители. Като Васил Найденов, Лили Иванова, Веселин Маринов. А в моето детство много големи изпълнители посещаваха Силистра. Като „Ритон“, дори до ден днешен единственият, който продължава да посещава града ни с нов албум и със спектакъл- това е Веселин Маринов. Как да не се възхищава човек на професионализма, оставете музиката и мелодичността.

- Какво се случва извън сцената на Вашите концерти?
- Много са ценни срещите след концертите, тъй като има такова време, в което хората могат да се докоснат до нас, да си купят албуми, да се снимат, да зададат въпроси. Няма да забравя една среща с една дама след концерта в Плевен. Тя ми каза, че е разочарована от любовта, но слушайки песните ни е повярвала, че истинската любов все пак съществува. Самото турне е едно своеобразно завръщане в положителна насока към миналото на хората. Да си спомнят с усмивка онези хубави моменти, тази музика, с която са се женили, раждали деца и празнували личните си празници. За да могат да се откъснат от това сиво и забързано ежедневие. Това са и коментарите на хората след концертите - че наистина са се пренесли в един друг свят за два часа. Тази емоция не може да се усети, не може да се пресъздаде.

- Кой Ви помага най-много?
- Искам да благодаря на всички, които стоят зад мен, на спонсори и приятели, на медиите по места, на всички автори, които ми се довериха през годините. Генерално искам да благодаря на всички хора и на моите родители. Моята майка и моят баща безрезервно вярват в мен и дават всичко, което имат и което нямат дори. За да мога аз да съм добре. Помагат, пътуват и винаги, колкото и работа да имат, без значение в коя точка на България сме. Пътуват в цялата страна и помагат с каквото могат. Те са хората, които ме подкрепят и помагат най-много и може би без тях аз нямаше да бъда онова, което съм. Даже понякога ме е яд, че са ме възпитали на ценности и на морал, защото, пътувайки в днешните забързани времена, тези качества са изчезнали на много места.